Covid-19 - събуждането, което сочи, че нещата трябва да се променят коренно
Човешката покруса, породена от ковид, е голяма. С всеки ден нараства броят на умрелите, а болестта се популяризира в международен мащаб и милиони са наранени. Инфекциозните заболявания постоянно са били част от човешкия опит, само че разрастването на индустриалната цивилизация непреклонно усилва риска от нови болести.
Неконтролираната индустриална агресия загрява рисково планетата, което предизвиква разпадането на екосистемите в международен мащаб. Експерти като проф. Джем Бендел и Рупърт Рид настояват, че сривът в обществото е съвсем неминуем и че близо милиарди хора могат да изгубят живота си поради световното стопляне. Д-р Нафеес Ахмед даже твърди, че крахът на цивилизацията може би към този момент е почнал. Че самата човешка цивилизация е изложена на риск е все по-приета действителност на нашето време. Повече от 11 000 учени от 153 страни напълно скоро разпространиха предизвестие за изключителна климатична обстановка, като съгласно тях „ верижните реакции могат да причинят обилни разстройства в екосистемите, обществото и стопанските системи, което евентуално да направи огромни площи на Земята необитаеми “.
Коронавирусът е по едно и също време признак на проблематичната глобализирана стопанска система и значим сигнал, че нещата би трябвало да се трансформират. Спешните ограничения за преодоляване на вируса обаче могат да окажат позитивно влияние върху осакатените световни екосистеми. Кризата с ковид може да бъде опция и използването на някои от въведените ограничения дълготрайно би могло да помогне за попречване на най-лошия климатичен сюжет и да помогне за поддържането на планетарните условия в рамката, към която е приспособено човечеството. Ето някои от резултатите, до които ограниченията против ковид могат да доведат:
1. Съществуване с по-малко промишленост в бъдещето е допустимо
Стремителният и неуправляем спад в световните стопански системи, който предизвиква коронавирусът, може да опустоши поминъка и виталния стандарт на хората. Това е плашеща наклонност на пръв взор. Въпреки това е допустимо да се приложат добре премислени ограничения, които стабилно да пренасочат трендовете и да изградят общества, по-малко подвластни от индустриалното произвеждане, които освен пазят поминъка, само че и по едно и също време усилват благосъстоянието на жителите.
Това е, което икономистите и специалистите по резистентност назовават “degrowth ” (намаляване): „ планувано и заслужено икономическо стесняване на стопанската система в най-богатите страни, за реализиране на устойчиво положение и равновесие сред по-богати и по-бедни страни, което да работи в границите на биофизичните граници на Земята. “ Това, казано в резюме, ще значи „ най-богатите страни да понижат радикално своя запас и енергийни потребности “.
В момента забавящата се поради вируса стопанска система е стопанска система с по-ниски въглеродни излъчвания. В Китай коронавирусът забави индустриалното произвеждане, провокира по-дълги почивки и въвеждането на ограничавания за пътешестване, резултатът, от което са по-ниски излъчвания на CO2: общите излъчвания на Китай са намалели с една четвърт или 100 милиона тона в последния месец. Намаляването на продукцията, надлежно потреблението, значи по-малко доставки на материали по целия свят и по-малко артикули за еднократна приложимост, което значи по-малко отпадък и затова глътка въздух за природата.
Докато поради риска за публичното здраве, коронавирусът предизвиква неочакван спад в индустриалното произвеждане, животът по време на този „ конвулсия “ може да разреши на хората да премислят държанието си, а политиците да възнамеряват ръководството по друг метод, който дава отговор на условията, наложени от настъпваща екологична рецесия. Намаляването на икономическата интензивност и индустриалното произвеждане е средство, което може да даде опция на световните екосистеми да се регенерират, а на хората да вземат значими решения.
2. Масово понижаване на търсенето на круизни и пътувания по въздух
Круизният транспортен съд „ Диамантената принцеса “ към този момент е синоним на вируса тъкмо както и провинция Ухан, а круизните кораби са последното място, на което хората мечтаят да бъдат сега. Статистиките сочат, че резервациите за круизни пътувания, които са бизнес за 45 милиарда $ годишно, са намалели с 40%.
Круизните кораби, представляващи дребни плаващи градове, предизвикват извънредно замърсяване в някои от най-обичаните и нежни екосистеми в света като Арктика, Карибите и Галапагоските острови. Изгаряйки най-мръсното гориво в света (т.нар. bunker fuel), те замърсяват въздуха и предизвикват заболявания измежду крайбрежните общности. Европейският флот на една от най-големите круизни компании в света, Carnival Corporation, основава повече замърсяване на въздуха от всички европейски коли, взети дружно. Докато тези великански корпорации не се оправят с нездравословните въздействия, които предизвикват, спадът на резервациите за този чудовищно замърсяващ бранш може да бъде единствено добра вест за планетата Земя.
Вековните дървета на България
Заради ковид пътуването по въздух понижава по сходен метод, това се случва за първи път от 2009 година насам, а прогнозните разноски за самолетните компании са над 29 милиарда $ от приходите им за тази година. Различни акции от години приканват за ограничение на самолетните пътувания, наблягайки голямото и възходящо въздействие на бранша върху климата. Изглежда, че коронавирусът води до понижаване на въздушния превоз – понижаване, което законодателите и самата промишленост до момента не съумяха да наложат. В изискванията на климатична рецесия и политически съмнения, цялостното понижаване на ненужните пътувания би могло да насърчи пренасочването на вложения към развиване на локалните стопански системи и действия, които могат да оказват помощ да се избегнат най-опасните климатични модели.
3. Преминаване към по-устойчиви локални стопански системи
Все повече от нас живеят в градове и ядат храна, която е била индустриално създадена другаде и е била превозена, преплувала океана или прелетяла до нас с помощта на изкопаеми горива. Интензивното произвеждане на храна и непрекъснатото превозване на дълги дистанции прави разпространяването на заболявания по-вероятно. Освен това загубите за природата чрезразработване на монокултури в селското стопанство се усилват, тъй като разрешават на „ болестотворните патогени да процъфтяват “.
Пандемията или даже възможен скок на цената на петрола разкриват какъв брой несигурна е глобализираната стопанска система, от която зависят множеството от нас. Например, в случай че доставките на гориво са прекратени, в Лондон храната ще свърши до дни, защото в мегаполиса съвсем не се създава храна, а най-вече се употребява.
Увеличаването на локалното произвеждане на храни понижава излъчванията на изкопаеми горива и понижава зависимостта ни от комплицирания и нерешителен поток на международната търговия. Нещо повече – това ще ни направи коренно по-щастливи. Настояща икономическа система, система на максимума, която ни предизвиква повече да работим и повече да консумираме, не е система за възстановяване на благосъстоянието: вместо това тя основава редица нови премеждия, преминаващи от затлъстяване и хранителни разстройства до меланхолия и самоубийства.
Едно бъдещо стабилно общество би означавало множеството от нас да работят и да пътуват по-малко, да сме по-ангажирани в локалните общности и да отглеждаме храна наоколо до мястото, където живеем, с повече време за нашите другари и фамилии – все неща, които потвърдено усилват човешкото благополучие. Хелена Норберг-Ходж шеф и създател на Local Futures споделя: „ С прекосяване към по-локализирани, диверсифицирани хранителни стопански системи по целия свят, ние освен ще понижим риска от заболявания, само че и ще запазим повече благосъстояние в общностите, вместо да го прехвърляме към многонационални корпорации. Такава тактика е печеливша по ред аргументи. Ние ще осигурим средства за прехранване на хората, които са освободени от манията за механизиране и централизиране на производството. С локализацията ще противодействаме на климатичната рецесия, като понижим потребността от световни вериги за доставка, нуждаещи се от изкопаеми горива с цел да транспортират монокултури от място на място.„
4. Край на търговията с диви животни
По всички медии бе разгласено, че огнището на Covid-19 може да е почнало на пазара за диви животни в Ухан. По-специално панголините бяха обвинени като вероятен гостоприемник на вируса, преди той да бъде пренесен до хората. Панголините или така наречен люспести мравояди са изключителни животни – единствените бозайници с люспи. Те са и най-бракониерстваните същества в света, основно поради използването им в китайската обичайната медицина. Както за роговете на носорога, по този начин и за люспите на панголините, хората имат вяра, че имат лечебни свойства. Нито едното, нито другото е научно потвърден факт, само че довежда до изтребване на почтени животни.
Властелинът на българските гори
Пагубното понижаване на дивите типове е също толкоз огромна опасност за оцеляването на индивида, колкото и рецесията с климата. Всеки тип, който изчезва, е незаменима загуба. През януари тази година Китай забрани търговията с диви животни в цялата страна на пазари, супермаркети, заведения за хранене и платформи за електронна търговия поради епидемията от ковид. В взаимно изказване държавната администрация на пазарите, земеделското министерство и ръководството на горите на Китай обявиха, че всички места, където се отглеждат животни, би трябвало да бъдат изолирани, а превозването на диви животни ще бъде неразрешено.
В международен мащаб противозаконната търговия с диви животни за колекционери и развлекателният лов на екзотични животни също водят до непоправими загуби за биологичното многообразие и затова за равновесието в природата. Забраната и прецизният надзор на търговията с диви животни може да постави завършек на безмилостното и безсмислено гонене на тези живи същества и да им разреши да се възстановят от ръба на изгубването.
5. Осветляване на ужасите в интензивното отглеждане на животни
Фермите за интензивно развъждане, които отглеждат милиарди животни годишно в мизерни, тесни и нехигиенични условия, са идеални места за размножаване на инфекциозни болести. Смъртоносната пандемия от свински грип избухва през 2009 година в свинеферма във Веракрус, Мексико, където стотици свине умират в огнище, което в последна сметка трансферира болестта върху хората.
Световно заплашен тип сокол още веднъж лети свободно над България
Манди Картър, старши управител на акциите в Compassion in World Farming (благотворителна организация, учредена през 1967, която реализира акции за прекъсване на интензивното животновъдство), споделя: „ Животните във ферми с интензивно развъждане живеят в пренаселени, мрачни условия, лишени даже от най-основните благоприятни условия за естествено за тях държание. Предвид големия брой на всеобщо отглежданите животни и страданията им, интензивното отглеждане на животни е един от най-големите причинители на свирепост на планетата. Жестокост, която освен вреди на животните – наранява естествения свят и нас, хората, също. “
Уенди Орент, създател на „ Чумата: Мистериозното минало и ужасяващото бъдеще на най-опасната болест в света “,написа: „ Ако желаеме да предотвратим еволюцията на все по-нови и вероятно по-смъртоносни, приспособени към индивида вируси, пазарите за живи животни би трябвало да бъдат затворени за постоянно… А до момента в който фабричните ферми, в които живеят милиони животни, не бъдат отстранени изцяло, до момента в който не вземем поради неизбежната логичност на еволюцията на заболяванията, нови и евентуално смъртоносни човешки болести ще продължат да пораждат. Отново. И още веднъж. И още веднъж. “
Отглежданите във ферми за интензивно развъждане животни се хранят с фуражи, добити в местообитанията на последните диви животни в света и премахнати, с цел да се отвори място за развъждане на монокултури, както се случва в тропическите гори на Амазонка и по целия свят. Интензивното развъждане на животни се преглежда все по-често от учени, здравни специалисти и етични коментатори като низост, която би трябвало да бъде спряна.
Най-добрият метод за попречване на пандемии и отбягване на огромни човешки премеждия, които следим разгръщащи се по света поради разпространяването на един вирус, не е самоизолация, миене на ръцете или маски за лице, а изхвърляне на нашите умиращи стопански, хранителни и транспортни системи и замяната им със структури, които слагат природата и планетата преди всичко. Свят, в който интензивното земеделие и търговията с диви животни са неразрешени. Там, където икономическият напредък не се преследва непременно, където способността ни да се изхранваме е в личните ни ръце, а не в ръцете на великански замърсяващи мултинационални корпорации.
Коронавирусът и екологичната рецесия са свързани признаци на несправедлива и неустойчива световна система. Стъпките, които можем да предприемем, с цел да предотвратим следващата пандемия, са същите стъпки, които би трябвало да предприемем, с цел да се оправим с екологичната обстановка: да живеем локално, с съответно съблюдаване на рестриктивните мерки на нашата биосфера и страхопочитание към скъпоценните диви същества в нея. В последна сметка коронавирусът може би е значим сигнал, че човешкото здраве не може да се лекува, без значение от здравето на естествения свят: двете са неразривно свързани.
Пандемията, породена от Covid-19, е в допълнение пробуждане, което сочи, че нещата би трябвало да се трансформират радикално.
Човешката цивилизация може да се защищити от бъдещи разтърсвания и да стане по-устойчива като се настрои в естетика с естествения свят, от който е част. Намаляването на темпа на световното икономическо развиване и фокус върху кръговата стопанска система, възобновяване на естествените екосистеми и прекратяването на систематичното заличаване на живи същества са основни за постигането на жизненоважния за планетата баланс още през днешния ден.
Инфо: www.back2nature.roks
